Николай Пандев - да бъдеш на страниците на National Geographic

Ти си един от малцината български фотографи, чиито снимки са публикувани в NatGeo. Кое те провокира да ги изпратиш - мечта да бъдеш на страниците на списанието или случайност?
Има по известна доза и от двете. Мечтата и желанието да видиш свой кадър на страниците на списание от ранга на NatGeo в тираж от 5 000 000 ежемесечни броя само на английски, смятам че е споделяна от всеки landscape and travel фотограф, вапреки че това не беше първия и последен път името ми да е отпечатвано в NatGeo. Случайността идва от там, че след като пуснах e-mail с един единствен кадър до редакцията на NatGeo във Вашингтон, 2 месеца по-късно проверявам пощата със задна дата и откривам 4 писма изпратени през 1 седмица, които започват със: ‘Ник, уникален кадър, държим да получим RAW файла на FTP сървъра и да се разберем за общите условия за публикация...’’ Липсата и отсъствието на думата ‘’Здравей’’ в последните 3 e-mail-a, което е неприсъщо за англоговорящите ми даде основание да съм сигурен колко добра работа съм свършил в Исландия. Преди това съм имал подобен случай, съпругата ми да ме събуди и да ми съобщи, че на домашния телефон са се обаждали от NatGeo, защото не отговарям на e-mail-ите им, но хей това е друга история.

Ти живееш и твориш в Лондон. Кое те накара да напуснеш България?
Лондончанин...може би, имайки предвид, че по-голямата част от съзнателния си живота съм прекарал в столицата на Великобритания. НО преди всичко Българин,  държа да отбележа и се радвам, че в момента споделям всичко това с Вас на родния си език. Факторите за заминаването ми са комплексни и определено ще отнеме време да опиша предпоставките, кратката версия е че по време на инженерното си следване имах шанса да посетя острова за няколко месеца и кратко след завращането си ясно знаех как и каде искам да се реализирам...и така близо 15 години. Искам да споделя, че не се гордея с по-горното, с риск да засегна някои читатели, чисто и просто на запад срещнах малко повече професионализъм, поле за изява, по-изявени ментори и т.н., без да претендирам че нещата зад граница в западна посока са перфектни. Смятам че в много отношения е много по-трудно и трябва да се положат двойно, ако ли не тройно по-големи усилия, за да постигнеш каквото и да било във всяка сфера не засягайки само фотографията. Основен фактор за това е конкуренцията, която в място като Лондон е глобална и определяща кариерите на милиони професионалисти. До тук с негативите...и пазара и търсенето са огромни, което позволява на всеки с ясни цели, малко талант, нестихващи амбиции и желание да покаже на какво е способен да завоюва своя малък свят в световния мегаполис. И нека Ви споделя - най-хубавото е удволетворението и 5те минути наслада след като по-горното се случи рано или късно. В заключение на въпроса, напуснал България - не е 100% правилно формулирано, вземайки под внимание, че в момента съм в родна България правейки това интервю, снимам по няколко проекта/ангажимента тук. След месец и малко заминавам не към Лондон, а към далечния изток с 3 дестинации на аджендата и няколко фотосесии....но май се отклонявам от темата.

Имаш уникални кадри от Исландия. Разкажи ни повече за пътуването си до там.
Благодаря за оценката на кадрите ми от Исландия и това е определено любимия ми въпрос! От първоначално плануваните 3 дни, които прераснаха в 11, Ви става ясно колко уникално място е Исландия. Най вече от детайлното проучване което направих, че има хора които пътуват по 3 пъти преди да станат свидетели на Северното Сияние по тези географски ширини. Равносметката от пътуването беше: 2200км по пътищата и извън тях, 150ГБ RAW кадри, запознанства и контакти по цялото пътуване и незабравими спомени от сюрреално красивата Планета Исландия, както аз и някои пътешественици обичат да я наричат.
Определено любимата ми дестинация за пътуване и снимки в Европа, до колкото можем да броим Исландия за европейска държава, имайки предвид изолираното й местопожение. Наистина уникално място с уникални хора. През всичките дни прекарани там не срещнах негативна личност...само начина, по който говорят за всяко камъче, за всяко късче трева. Исландците вярват в прогреса, но въпреки това винаги са развивали туризма си в хармония с природните дадености и до ден днешен островът им изглежда по-начин, по който са го открили Викингите преди векове, а в същото време са изключително напреднали в развитието си, коментира се че ако един ден автомобилите, които познаваме се задвижват с водород – Исландия ще е основния източник и мястото, където подобни превозни средства ще навлязат първо. 95% от енергията, която се консумира в цялата държава се възстановява на момента, а са използвали едва 20% от ресурса, който имат. Или един личен пример:  отсядам в хостел, който бе най-северната точка която посетих, сградата бе изцяло от sustainable materials и с няколко сертификата на рецепцията за green building and energy sustainability. Рецепцията бе изградена от стъкло и бетон, ултра модерна и когато питах приемат ли кеш, собственника Кнутор извади безжичен банков терминал за банковата ми карта. Или как отглеждат грозде и ВНИМАНИЕ: банани в супер модерни оранжерии, но в полярни условия...Смятам че всяка държава, без значение колко е развита, би могла да научи по нещо от малката голяма Исландия, особено в сферата на туризма. Исландия няма армия, а има специални части за спасителни операции и борба с бедствията – всички са доброволци. Ох, по темата мога да коментирам и разказвам с часове, но нека не се отклонявам. Пожелавам на всеки да отиде и сам за себе си да опита от това уникално преживяване – Исландия!

Плануваш ли следващи пътувания?
Винаги трябва да плануваме нови дестинации и най-вече да мечтаем за нови приключения, подплатени и с постижения, разбира се. Спрямо моите виждания и убеждения, ако ме попитате кой е най-добрият ми кадър, аз ще Ви отговоря – този който ще направя утре. Както по-горе споменах след по-малко от месец ще пътуваме до Индонезия, няма да е първото ми посещение, а и имам един изоставен куфар в Бали от преди 5 години, но хей – това е друга история. Имам и огромното желание да посетя все повече локации в родната България. За мен тя е истинска ‘съкровищница’ за пътувания и приключения, запечатани в кадри или видео…и в последните месеци си ‘наваксвам’ за последните години отсъствие. Старая се чрез моите методи и това от което разбирам, да популяризирам и да дам своя принос към България, която също е уникална страна сама по себе си, разбира се като се абстрахираме от държавата България.

Колко време ти отне да направиш кадъра на Северното сияние? А подготовката? Отделяш ли много време на пост-продукцията?
Клик, точно толкова колкото Ви отнема да произнесете думата в началото на изречението. Надявайки се да извините чувството ми за хумор, ще Ви спомена някои детайли по подготовката…на кратко кадъра ми костваше три дни спане в колата, постоянна проверка на прогнозата за облачната покривка и соларната активност определяща наличието и степента на Северното сияние, три слоя дрехи и по два чифта ръкавици, известно време без душ и не обръщаш много внимание на това кога за последно си хапвал нещо, температурата нощем е…няма да споменавам, че току-що съм разубедил някой от посещение в Исландия, но имам спомени как статива ми е натопен в солената океанска вода по северното крайбрежие и минути след това не мога да сгъна най-долните секции на краката на статива, защото са замръзнали.
В дигиталната ера, в която живеем пост-продукцията за мен е 50% от процеса и останалите 50% са при заснемането…разбира се, има различни ситуации и след това кадри, които винаги са определни от нейно величество светлината. Има и кадри, при които благодарение на софтуерите за фотография буквално връщаш към живот определена сцена или от цървул правиш ботуш – харесвам това определение :) Затова не обичам изрази от рода ‘има много Photoshop’ или P’hotoshop-а е играл’, хей, за мен фотографията е изкуство, след това професия. И на единия край на правата е журналистическата черно-бяла фотография, представяща действителността 1:1, дори цвета е отнет за да не се отклоняваме от снимания обект, а на другия край на правата е абстрактната фотография, която определено в цвят изглежда по-добре. В крайна сметка Вие сами решавате каде ще си сложите точицата по правата и Вашия отпечатак…Вашият стил.
Най-краткия отговор на въпроса ми е – времето за пост се определя от нуждите на крайния продукт и от това колко добре сме се справили при заснемането. Конкретния кадър от Исландия е пример за 101% успех при заснемането, тъй-като обработката му е базова, стандартна  RAW file in JPEG, а и в NatGeo държат на получаването на кадрите в RAW формат. Извода – снимайте само в RAW и рано или късно ще Ви трябва нов хард диск, но резултатите Ви ще са завидни сащо.

От колко време се занимаваш с фотография?
Започвам с клишетата, но откакто си играех по-сериозно с на баща ми руския апарат (само как звучи – апарат). Имам спомени от детски лагер, когато нямах 10 навършени години, но апарата ми беше на врата и в куфара имах две ролки с лента по 36 кадъра на източно-германската по това време фирма ORWO 80ASA в черно-бяло, още си пазя кадри от тогава…
Имайки предвид по-горната история - винаги съм снимал, а сега в интересните дигитални времена в които живеем - винаги всички снимат. Отговора може би, който Ви вълнува е от кога фотографията ми е професия? От близо 5 години се занимавам само и изключително с фотография, като също се занимавам със синематография и timelapse, където съм в стихията си, ако мога да се изразя така, чисто и просто много ми допада сивата среда между фотография и видео. В timelapse-а изхождаш от фотографията като суровина, получавайки видео продукт, който приковава вниманието на всяка аудитория и е изключителен сам по себе си.

Посещавал ли си курсове по фотография? От къде си се учил?
Нямам фотографско образование, каквото се очаква да имам, но споделяйки виждането ми  по въпроса и опита, смятам че ще вдъхновя и мотивирам много повече млади фотографи и последователи. Аз самият съм пример, че всеки може, стига да е достатъчно мотивиран и да има малко виждане и яснота как и къде да сбъдне целите си. Повярвайте ми, всичко е възможно, разбира се в границите на здравия разум и без болни амбиции, трябва да сме реалисти и оптимисти готови да работим усилено и пак да работим усилено, в моя случай – снимане и пак снимане. Обичам да казвам че Google ми е университета и YouTube колежа. Учим с времето и опита, отново снимане и пак снимане. Силно вярвам в професионалните контакти и среди и взаимоработата, както и колегиалността. Винаги можеш да научиш нещо ново и от най-голямия аматьор. Срещи, форуми и симпозиуми, както и една асистенция за няколко часа може да Ви даде много ценни съвети и уроци.

Кои са фотографите, които те вдъхновяват?
Ооооо, и тук листа е дълъг…от Ансел Адамс - основоположника на пейзажната фотография, през супертежката категория НатГео фотограф – Стиив Маккюри, гуруто в травъл фотографията – Тимоти Алан, портретисти като Дилан Патрик и Питър Хърли, сватбени фотографи като Раян Бренаизер, фотожурналисти като изключителния Джеймс Начтуей, доайена на HDR фотографията – Трей Радклиф, изключителния – Чейс Джарвис, една група от фотографи, които за мен са по-скоро ретушисти – Скот Келби, Мат Клосовски и разбира се много сънародници фотографи. Ако искате да имате каквото и да било общо със фотографията трябва да развиете чувство или по-точно навици да се вдъхновявате от малките неща около себе си, нещата от ежедневието ни, било то обагрени от залязващото слънце облаци, било то красиви черти на женско лице, било уникалните линии от фасадата на сграда, примерите са много...да не взимаме живота за даденост.
Препоръчвам на всеки да потърси по нещо за от по-горе изредените имена в интернет – ще се изумите, с някой от по-горе изредените личности се познавам лично, с някои си разменяме по някой друг комплимент в интернет пространството, а с някои просто се следваме виртуално отново в интернет пространството...

С каква техника снимаш? Смяташ ли, че тя е в основата за "уникални" кадри? Имаш ли любим обектив? И тук ще ми отнеме часове да изразя философията ми, но кратката версия е: Снимал съм със Сони, сега снимам с Канон, а съм заклет почитател на Никон…най-добрата камера е тази която ви е под ръка…не съм почитател на заклетите привърженици и делението на Канонджии и Никонджии…толерантността е моя избор. Стативи и монопод – всичко ми е Manfrotto, но държа да отбележа че някои значими кадри са направени от статив за 5 лири от домашна разпродажба. Харесвам и ползвам продуктите на Lowepro за съхранение и пренос на техниката си. Имам и други предпочитани марки с чиито продукти работя: GoPro, PeakDesign, Glidecam, Rhino sliders, etc.
Ще цитирам Ансел Адамс: ‘Единствения най-важен компонент на всяка камера са 12-те инча за нея’, ще си позволя да довърша с подредбата: след това обектива който ползвате за съответната цел и най-накрая камерата (тялото), което така или иначе сменяте на всеки няколко години.
С обективите...също имам голям опит или най-малкото сериозен набор от 10 плюс броя. Любимите се определят спрямо това с каква фотография се занимавате. Тук мога да ги разделя на две групи за crop sensor and full frame или спрямо сензора на матрицата. За по-ниския клас абсолютния ми фаворит е широкообхватния Tokina 11-16mm f2.8, ползвал съм и други два обектива от същата марка, ами нямат слаби продукти… Другия ми предпочитан е Sigma 30мм f1.4, една много стара версия много от преди времето на изключителните Art серии които предначертаха характеристиките на съвременните обективи.
За по-високия клас и Full frame камерите, за пейзажна фотография високо-бюджетния Canon 16-35 f2.8 от второ поколение или значително по-евтиния ултра-широк твърд Samyang 14mm f2.8 manual е доста добро решение с компромиса, че не може да ползвате стандартни филтри, но и до скоро широкообхватния ми избор за обектив беше Canon 17-35 f2.8 L lens, който не е в производство от 2001 и е ‘’прадядото’ на днешните широкообхватни обективи.
Не на последно място е Canon 135мм f2.0 – шампиона в портретната фотография, но като се замисля вчера го използвах за пейзажна фотография.
Когато заснемам видео стабилизацията е от голямо значение и тук изборът ми е Tamron 24-70mm f2.8 VC, ползвам и 70-300мм стабилизирана версия от същата марка с голям успех.
Обичам да експериментирам и тествам различни ‘стъкла’ в арсенала имам и дори продукти от LensBaby, сега очаквам с нетърпение излизането на пазара на нов-стар обектив от Petzval 58 Bokeh Art brass, който ще е изключителен инструмент в притежание на всеки портретен фотограф.

Какво би посъветвал хората, които тепърва започват да се занимават с фотография? 1.Снимайте със сърцето си, използвайки разума си!
2.Снимайте…не спирайте да снимате!
3.Събирайте се и общувайте с хора със сходни интереси…на мой език - взаимодействайте със себеподобни.
4.Не се предавайте, не спирайте да мечтаете и на фокус!

Ваш, Н Пандев

П.С. БЛАГОДАРЯ за отделеното време!

За връзка с Николай Пандев:
Facebook - Nikolay Pandev
Web site - www.pandevonium.com
instagram: @pandevonium
twitter: @PANDEVONIUMCOM
EyeEm: @pandevonium